Продължете към съдържанието

Послание към Inner Wheel – клуб Бургас

На 18 февруари 2023 г. бургаският дамски клуб Inner Wheel посвети своето ежегодно благотворително събитие на каузата на ДаунТаун Академия. Публикуваме текста на обръщението на координатора на проекта Пламен Сивов към членовете на клуба.

***

Здравейте. 

Казвам се Пламен Сивов и съм координатор на проекта ДаунТаун Академия в Бургас.

Когато се подготвях за тази среща, ми направи впечатление посвещението и онази трудно постижима себеотдаденост, с която Inner Wheel клубовете, и особено клубът в този град бележат дейността си. После си помислих, че това е естествено – другото име на жената е любов. А когато става въпрос за жени, които няма нужда да се доказват пред другите, защото вече са го направили пред себе си, темата за емпатията като водеща във вашата работа става много по-близка, естествена и разбираема. Достойнство и емпатия – две ценности, които очевидно стоят в основата на вашата отдаденост и които доведоха и мен в проекта ДаунТаун.

Нека да кажа няколко думи за достойнството. Не се притеснявайте, няма да проповядвам :-). Ще кажа неща самоочевидни, но понякога коварно убягващи ни. Ще ви ги кажа първо като на жени – сестри, майки, съпруги, дъщери. В залата има и много мъже, но за целите на настоящото събитие трябва да се примирим временно, че в случая жените са силният пол :-).

И така – достойнството. За мен всичко започна, когато се запознах с едни достойни жени, майки на деца със Синдром на Даун, за които достойнството – сегашно и бъдещо – на техните деца беше първостепенен въпрос. Повечето от нас си представят децата си успешни, щастливи, изпълнени, обичани – и това е естествено. Родителите на децата със Синдрома на Даун също мечтаят за същите неща за децата си. Но знаят, понякога за разлика от много от нас, че всички тези неща – успехът, щастието – започват от достойнството. 

Така е започнал и ДаунТаун във Ветрен – от мечтата на Феодора, която повечето от вас познават, за достойнство, за достоен живот на едно конкретно дете, нейния син Светлин. Съдбата на Светлин споделят стотици, може би хиляди деца в България – никой не може да ви каже точния им брой, имаме само статистиката, че всяка година у нас се раждат около 100 деца със Синдрома на Даун. Каква би била тази съдба, ако нещата следват, така да се каже, безотговорно, собствения си ход? До преди десетина-двадесет години тази “естествена” траектория би изпратила повечето такива деца в институции, където животът им щеше да минава между хранения и клатене на столчета. Никой, никой не вярваше тогава, че тези “специални” деца са способни на нещо друго; никой не полагаше усилия да повярва в нещо друго, да повярва в тях. Слава Богу, нещата се промениха, промениха се бързо – може би даже прекалено бързо. Държавните институции за отглеждане на такива деца бяха закрити, почти всички деца с такива и подобни проблеми вече се отглеждат в семействата си, но като общество и като държава изоставаме с останалите 2 много важни компонента от пъзела, за да дадем на тези деца и на семействата им това, което заслужават.

Както разбирате, отново говоря за достойнството. За да бъдем на нивото на тази дума, за да осигурим истински това, което клиширано наричаме “интеграция”, са необходими много неща. И малко неща в същото време. На първо място: в тези деца да повярват не само техните родители, но и всички ние, цялото ни общество – с образователните си институции, с бизнеса си, с културата си; мога смело да кажа – със сърцето си, с цялото си същество да повярваме, че тези деца не само имат право на подкрепа. Те могат да бъдат интегрална, неотменима и ценна част от цялото. Стига да им го признаем и да им помогнем съвсем мъничко, но убедено и честно. Достойнството е нещо, което носим всички по силата на Божия образ в себе си, но то се актуализира, когато го признаем в другия, когато го превърнем в обществена норма. Това е първият от двата компонента от пъзела, за които споменах. Той, забележете, няма как да бъде финансиран, купен, спонсориран – защото е въпрос на сумарната лична суверенна воля на хиляди хора.

Ще кажа нещо обаче за другия компонент. Той се свежда до това да осигурим на децата със Синдром на Даун и техните родители защитена среда, в която внимателно и отговорно да бъдем до тях в израстването им. И в нашето собствено израстване, защото общуването с такива деца е благословение и предизвикателство за нас, възрастните.

Ще попитате – нали има дневни центрове, нали държавата осигурява грижи и подкрепа за такива деца, нали повечето от тях ходят на училище, нали там се социализират? Ако ви възникнат такива въпроси, задайте ги на родителите, не на мен. Аз знам отговорите от тях и не искам да говоря от себе си. Ще кажа само, че да, държавата полага усилия, но те не са достатъчни. Ще кажа и ще добавя, че системата за социална подкрепа, която се развива у нас, в други страни се развива вече повече от 50 години и не спира да се развива. Имаме да наваксваме повече, отколкото можем да поемем безболезнено. Системата няма да се справи сама без всички нас. И така е правилно и справедливо. 

Това парченце от пъзела, създаването на специализирана програма за деца със Синдром на Даун, която да ги подготвя за достоен живот, е това, което ме води днес при вас. Защото, за разлика от обществените нагласи и обща култура, тази програма е нещо осезаемо, реално и годно за подкрепа :-).

Започнахме този проект по правилата на лабораторния експеримент – защото прилагаме нидерландски модел на работа в български условия. Започнахме през лятото на 2022 г. с 4-5 деца. Децата сега са 15, могат да станат много повече, а ефектът върху техния живот да бъде много по-сериозен, ако продължим започнатото. 

ДаунТаун Академия е академия за живота, за реалния, не въобразения и не погледнат през розовите очила живот. Децата при нас се учат на това, на което всички ние би трябвало да учим децата си – на отговорност, на съпричастие, на спазване на правила, на това как да се радваме на успехите си и да помагаме на другите да успяват. Това са основни правила, на които се учим и ние – и ако ги усвояваме навреме и правилно, ставаме част от обществото. Ставаме достойни хора. Вътрешното ни достойнство се превръща в обществено достояние и обществена ценност. Ние подготвяме тези деца да се чувстват и да действат като пълноценни хора. За да се случи това обаче един ден, когато те пораснат, много други уравнения трябва да бъдат някак решени – уравнения в училището, в държавата, в бизнеса. Понеже тук бизнесът е представен най-осезателно, нека да го кажем направо – за да успеем ние от ДаунТаун Академия, бизнесът трябва да развие ясното разбиране, че наемането на работа на младежи със Синдром на Даун (или с други увреждания) не е благотворителност, а може и би трябвало да бъде просто нормално наемане на работа.

Точно затова съм особено радостен и благодарен, че това е първото събитие в Бургас, което е посветено на нашия проект. Виждам вашия клуб като двигател на едно ново начало – и не казвам това от куртоазия. Инвестицията в бъдещето на децата на Бургас е умна инвестиция – точно това, което можем да очакваме от Inner Wheel. Вашата подкрепа тази вечер няма само финансово изражение. Средствата, които ще дарите, ще направят възможно участието на много деца със Синдром на Даун от Бургас и Бургаска област в лятната лагер-работилница на ДаунТаун Академията във Ветрен през лятото на тази година. Нещо много важно – за разлика от първата работилница през 2022 г., това лято основният екип, която ще я проведе, ще бъде само от бургаски специалисти, които в момента се обучават с много отдаденост и вдъхновение под ръководството на нашите нидерландски колеги и ментори.

Но отвъд финансовото изражение, вашата подкрепа е знакова и стратегическа. Бизнесът на Бургас, жените на Бургас се ангажират с една стратегическа кауза за децата на Бургас. Помислете върху това. Имате възможността не просто да подкрепите поредния благотворителен проект, а да инвестирате умно и отговорно в достойнството на едни много специални ваши съграждани. В достойнството и бъдещето на техните семейства.

Започнах с думи за достойнството и емпатията. Говорих за достойнството, нека кажа и няколко думи за емпатията. 

Както всички други деца, и тези със Синдрома на Даун също един ден порастват. Опитайте за момент да си представите тревогите на родителите на такова дете – “Какво ще стане с детето ми един ден, когато мен няма да ме има?”. Кой ще се грижи за детето ми, когато порасне? Направих ли всичко необходимо, за да го подготвя за трудностите в живота? От какво ще се издържа, как ще живее? Ще има ли приятели? Ще се чувства ли обичан и пълноценен?

Дами, господа, приятели, ако оставим отговорите на тези въпроси единствено на отделната съвест на родителите или на абстрактната и несъществуваща съвест на държавата, означава, че сме се провалили – на първо място като хора, после като всичко останало. Отговорите на тези въпроси дължим всички – и ние, които започнахме проекта (или по-скоро мечтата) ДаунТаун Академия, и всички вие, хората със сърца на Бургас, които можете да го доведете до успех. Тук сте събрани все хора, които сте познали успеха по един или друг начин. Пожелавам ви единствено това – да бъдете на нивото на успеха си. Което означава, поне според мен, да можете да го споделите по най-добрия и мъдър възможен начин.

Благодаря ви.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

five × 3 =